Тази, новата фирма, дава на собственика или упрвителя на въпросното заведенийце, някаква сума пари - например 1000лв и казва: „Пич, ще продаваш тук моето кафенце и никое друго!”. Тези 1000лв са печалбата на кафенцето за два месеца... добра оферта, евала. Собственикът на кафенцето си вика: „Аре, ще платя наема, ще си купя джапанки, пък и ще имам нова светеща реклама... става”. 

Обаче кафето на новата фирма се оказва пълна помия! И ти, „драги, ми, смехурко”, (както казваше един писател, който пишеше далеч по-добре от мен и на когото аз се възхищавам)го посещаваш въпросното кафенце и усещаш, че нещо не е както преди... кафето ти смърди. Първи път – „Добре”, казваш си, може нещо машината да е прецакана. Но и на следващия ден е така. И ти пак пробваш. И ако имаш шибан вкус в устата, просто сменяш мястото, а ако си тъп и упорит-свикваш да пиеш негърска пот и продължаваш да си циклиш. Няма да подхващам проблема с цикленето... то е болест на нацията.

Да речем, че познаваш собственика и го питаш: „Брато, к’во стана, к’ва е тая помия, която продаваш?” А той те гледа изумен и те подхваща: „Абе, ти, не си наред! Тва е най-доброто кафе в Италия! Неслучайно го вкарах тук!”, а той самият си е извадил старата кафеварка от мазето и си цъка „Нова Бразилия” домашно.

Имам честта да познавам много хора от кафеджийския бизнес, които са постъпили като въпросния собственик и се питам... ОК, аджеба, каква е тази работа... всичките ми викат: Такъв е бизнеса – агресивна конкуренция! А аз си мисля: Да ви ЕБА и конкуренцията!!! Ще загубиш клиенти и приятели, ето мен вече ме загуби, а аз ти оставях по 10 лева на ден. Сега ще ги оставям на друго място и силно се надявам да има още 100 човека като мен, които да изберат промяната. Е на това му викам аз АГРЕСИВНА КОНКУРЕНЦИЯ!

От едно кафенце виж как се подкарах, та почнах и да сменям местата, но аз не говоря само за шибаното кафенце, а за БГ бизнеса, за корупцията, която ни смазва... и за причината заради която Евросъюза ни натиска така.