| Европа - (И)СПАсението на една магистрала |
| Автор Надя Найденова | |||
| понеделник, 21 юли 2008 18:08 | |||
|
София. В последно време ни заливат все неприятни новини. Днес ще гръмне някой склад за боеприпаси, утре ще отвлекат някой бизнесмен точно пред дома му, а други ден може Европейската комисия да ни спре и еврофондовете. Подобни събития само доказват, че са прави онези, които продължават да търсят България на картата на Азия - явно в Европа сме само географски. И докато политиците си измиват ръцете със случаите "Бончев" и "Челопечене" като остават МВР само да опере пешкира, критичния доклад на ОЛАФ е поредния удар по цялата държава. Скандалът "Батко", обръчите от фирми около известни политици накараха дори и директора на ОЛАФ, който само преди година заяви, че е оптимист по отношение на България, да изтрие усмивката от лицето си. И как няма да го направи като “корупцията по високите етажи и организираната престъпност” влошава “проблемите на всеобща слабост в административните и правни възможности”. България може да загуби близо 600 милиона лева от предприсъединителните фондове, които се предназначени предимно за подобряване на пътната инфраструктура и земеделие. Мечтите ни за нормални европейски пътища, които да не отнемат живота на 1000 души годищно са сериозно застрашени. И всички знаем, че тези критики, които идват от Брюксел са напълно заслужени. Да вземем например магистрала "Люлин". Миналата седмица, министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов и министърът по усвояването на европейските средства Меглена Плугчиева посетиха да видят как върви строежа на магистралата. Парите по нея бяха спрени през януари, когато избухна скандалът в Фонд "Републиканска пътна инфраструктура". Магистралата може да е само поредната жертва, но и самия проект е доста противоречив. Замислена като начин да облекчи трафика от тежкотоварни автомобили в София, магистрала "Люлин" е част от трансевропейския транспортен коридор номер 4 в частта му Видин - София - Кулата. Въпреки че дължината й е само 19 километра, за нея са предвидени 148,5 млн. евро, като от тях 111,4 млн. евро са безвъзмездна помощ по програма ИСПА, т.е един километър струва повече от 7.7 млн евро. Високата цена на пътя се обяснява с преминаването му през квартали на София, което изисква множество мостове и тунели, както и с покриването на определени еко- и шумоизолационни изисквания. Но едва ли в ЕС има проект, който да струва повече. Всъщност ако зависеше от ЕС магистралата вече отдавна трябваше да е построена. Според първоначалния план магистралата трябваше да бъде изградена за 2 години от 2004-2006. Но българската администрация се забави с проекта и отчуждаването на земите. Освен това Граждани от шест столични квартала, протестиращи срещу строителството на магистрала “Люлин”, завеждат дело във Върховния административен съд. Те твърдят, че документацията по оценката на проекта е фалшифицирана и според проекта трасето не е отстои на нормативното разстояние. Според твърдения на комитетите на протестиращите райони - с. Мало Бучино, с. Иваняне, Банкя, сдружение "Възраждане" - Горна баня и сдружение за защита на здравето и живота на населението и околната среда – Суходол, разстоянието от последната къща в Мало Бучино до магистралата е 36 км, на 100 метра от Суходол и Филиповци, на 150 от Иваняне, на 400 от Банкя. Детелината, в която ще се срещне с потока на коридор номер 8 и другия, за Видин, ще бъде на 120 метра от блоковете на Люлин 2. ВКС обаче се произнася в полза на държавата дава зелена светлина на строежа. Три години по късно от предвиденото министър-председателят Сергей Станишев направи първата символична копка на трасето на 31 януари 2007, като целта е да бъде пусната през 2010. Тъй като средствата от предпресъединителните програми на ЕС могат да се ползват 3 години след членството на страната, магистрала "Люлин" е едно от последните съоръжения построени по ФАР И ИСПА. Картинката година по-късно не е оптимистична. За една година са изградени само 4% от магистралата, тоест ще трябва да чакаме още 25 години, ако турският консорциум не се разбърза. В същото време министър Чакъров упорито твърди пред медиите, че всички проекти по ИСПА ще бъдат завършени до края на годината. Явно министърът не счита автомагистралата като един от тях. НО може би ще се наложи да вадим тези 140 милиона от собствения си джоб. Отново. Не е ясно, кое уплаши строителите на магистралата - "тайната" визита на двамата министри, скандалите в пътния фонд или доклада на ОЛАФ, но в последно време се наблюдава оживление на магистралата. Репортер от EMAX PRESS видя как строителни работници стоят на работа до 6:30 вечерта в неделя. И все пак изниква въпроса ще стигнат ли парите за качествена структура, или 4-5 лентов път ще може да се види само на отделни участъци. В последно време огромните проекти за магистрали стигат до никъде, но магистрала "Люлин" е само 19 километра. Да видим дали управляващите пак ще се издънят.
Вижте материали по темата: Сафари със Сергей Станишев из дебрите на АМ "Люлин"
|
|||
| » |
|---|





