Картините, които са провокирали тези съвременни вариации, са познати на всеки. Това са вечният шедьовър на Пабло Пикасо „Госпожиците от Авиньон“(1907 г.), „Жени бягат по плажа“(1922 г.) също на Пикасо, не по-малко знаменитата „Турска баня“(1862 г.) на Жан-Огюст Доминик Енгр, „Танцът“(1910 г.) на Анри Матис, „Трите грации“(1482 г.) на Сандро Ботичели, древногръцки фриз с изображения на горгони и т.н. Деформациите на Модернизма, класическите стойности на Ренесанса и на Античността са намерили своя обобщен вид в платната на Александър Вълчев, преведени на съвременен и минималистичен език. Навсякъде основен акцент е женският образкато непроменлива алегория, претърпяла хиляди трансформации във времето.Целият цикъл е озаглавен TRIBUTE* заради възхвалата и почитта на автора към шедьоврите, към самите художници, очертали пътя на изкуството до днес и от друга страна към жената и всички възможни смисли и значения, които могат да бъдат насложени върху образа й.

Източник: dir.bg