„Няма по-хубаво нещо от това да си купуваш наркотиците легално”, казва турист от България след посещението си в Амстердам – европейската столица, в която канабисът е по-популярен от кафето. С десетките си кофи шоповe, магазинчета за семена и вълшебни гъби, градът отдавна е любима дестинация на феновете на леките наркотици. От първи януари тази година обаче Амстердам има сериозна конкуренция.
Чехия декриминализира притежанието на наркотици и определени позволени количества за лична употреба, които са три пъти по-големи от тези в Холандия. Освен 5 грамa хашиш и 15 грама марихуана, от Нова година насам чехите могат да носят със себе си 4 таблетки екстази, пет таблетки LSD, един грам кокаин или грам и половина хероин. Наркотиците и продажбата им в Чехия остават нелегални, така че в Прага едва ли ще изникнат кофишопове по амстердамски тертип, но либералното третиране на дрогата несъмнено ще привлече определен тип туристи и ще промени облика на града.
Въпреки че Европа реагира остро на обявените от Чехия количества, в голяма част от европейските страни канабисът е декриминализиран (Белгия, Германия, Португалия, Испания и Италия) и малките количества за лична употреба не са престъпление, а административно нарушение, което се наказва с глоба. България попада в групата на държавите с нулева толерантност към марихуаната. Тя се счита за високорисков наркотик като хероина, кокаина, амфетамините и екстазито. За притежание на няколко грама канабис човек може да бъде наказан с глоба от 2000 до 10 000 лева и с от 1 до 6 години затвор.
Може би заради това българските туристи изпитват истинско щастие, попадайки в Амстердам или Прага, където могат да се отдадат на забранените у нас изкушения, без да рискуват да попаднат в затвора.
Hashish from Amsterdam
Първото нещо, което те стряска в холандската столица, са хвърчащите покрай теб колелета. На минус 20 градуса всичко живо кара - възрастни мъже, тийнейджъри, жени по поли, родители, които возят децата си. Движението е много сложно, светофарите и алеите са направени за колоездачи, на всеки ъгъл има купища паркирани велосипеди. Покрай теб минават рикши и всевъзможни инсталации на 2-3-4 колелета, спиците са навсякъде и ти се струва, че всеки момент ще попаднеш между тях. Туристите изглеждат леко объркани, понеже не са свикнали да се пазят от колоездачите.
Прозорците на къщите и жилищните сгради са без пердета. В Амстердам явно не се притесняват от чужди погледи, а напротив – нямат нищо против да изложат на показ случващото се в домовете им. Когато минаваш край тях, имаш чувството, че си попаднал в приказка – руси ангелчета те гледат от прозорците, домашни котки обикалят напред-назад, красиви жени се въртят в кухнята. Подобна приказка, само че еротична, предлага и кварталът на “червените фенери”, където сексмагазини и публични домове изкушават туристите на всяка крачка. От витрините те гледат преливащи от плът дами по бельо, които те приканват да влезеш в света на платената любов и да се възползваш от услугите, които предлагат. Центърът, който се намира в старата част на града, е нашарен е с канали и тесни улички. На всеки ъгъл има хотелчета, китайски квартири и магазини за подаръци (Gift shop), в които можеш да си купиш всякакви сувенири, носещи неизменния надпис „Амстердам”.
Основната атракция обаче си остават кофишоповете, които действат като магнит на туристите, попаднали в града. Кафенетата се появяват в началото на 80-те, след като през 1976-а година холандското законодателство за пръв път прави разграничение между „твърди” и „меки” наркотици. Канабисът влиза във втората категория като не толкова вреден наркотик, който се толерира. Притежанието на малки количества остава престъпление, но де факто не се преследва от закона. Продажбата на марихуана става контролиран от държавата бизнес и се концентрира в кофишоповете, които работят със специално издаден лиценз и не са обект на преследване от страна на полицията. Интересното е, че вместо да доведе до повишена консумация, либералната политика води до обратен резултат. Според доклада на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите от 2009 г. холандците са на дъното на списъка по употреба на марихуана в Европа – само 5.4% от пълнолетното население употребява канабис, срещу средно ниво от 6.8% в Европа.
Кофишоповете са на всеки ъгъл и напомнят обикновени квартални кафенета. В интериора им няма нищо лъскаво – 4-5 дървени маси, дървен бар. На всяка маса седят по двама-трима туристи, кой свил хашиш, кой тревичка, весели и усмихнати, радващи се на живота. Всички пият кафе и чай – кофишоповете нямат право да продават алкохолни напитки, макар че в някои все още се предлага бира. На стените висят табели с надпис „Thank you for not smoking tobacco” – от лятото на 2008 тютюнопушенето на обществени места в Холандия е забранено.
Кофишоповете изкушават с богато меню от различни сортове марихуана, чиито имена предполагат разнообразни емоции - “White widow”, “AKA47”, “Orange Butt”, “Tasty”, “Euphoria”. Можеш да допълниш порцията канабис с малко хашиш или т.нар. „спейскейк” – кексче с марихуана. Един грам трева струва между 5 и 8 евро в зависимост от сорта, а максималното количество, което можеш да купиш е пет грама. Всъщност няма и смисъл да купуваш повече, защото отсреща винаги те чака следващият кофишоп. Или магазинът за семена, с които можеш да си направиш собствени насаждения, когато се прибереш вкъщи.
Докато се разхождаш по централните улички, няма как да подминеш магазинчетата, по чиито витрини висят близалки с марихуана, сокове и безалкохолни, всичко, направено от коноп. Накъдето и да се обърнеш, виждаш лулички, бонгове, всякакви приспособления за пушене на трева, за приготвяне, за отглеждане, семена, наръчници за това кое как, колко и по какъв начин действа.
Освен с марихуана, в центъра на Амстердам можеш да се снабдиш и с халюциногенни гъби. В т.нар.„smart shops” продават „вълшебни” гъби от вида Psilocybe, които съдържат психеделичните вещества псилоцин и псилоцибин, както и психоактивни растения като салвия и пейоте. Навсякъде са закачени менюта с разнообразни по форма и цвят гъби, които обещават необикновени преживявания – халюцинации, параноя, еуфория, смях и всякакви други емоции, които можеш да изпиташ, пробвайки от различните видове.
На фона на това изобилие от леки наркотици, е изключително трудно да намериш магазин за хранителни стоки, от който да си купиш нещо за ядене. Полиция също като че ли липсва. Тук-там се вижда някоя двойка полицаи, които ходят пеша, но главно през деня. Вечер улиците опустяват. Повечето кофишопове работят до десет часа, само няколко са до 12-1. Известната дискотека “Escape” работи само в петък и събота. Отвън по нищо не личи, че е толкова посещаемо място. Пред дискотеката можеш да попаднеш на странни гледки – примерно изоставен камион на общината, който е украсявал дърветата за Коледа – всичко нахвърляно наоколо, инструменти, ръкавици... Явно на шофьора, като му е свършило работното време, е зарязал всичко, за да влезе в кофишопа в съседство. По това време на човек не му остава нищо друго, освен да се прибере в хотела и да продължи с експериментите.
Прага – в страната на Зелената фея
Архитектурата, историческите забележителности и чешката бира отдавна са превърнали Прага в популярна туристическа дестинация. Градът е оживен и динамичен, навсякъде се разхождат туристи, които изглежда са повече от местните хора. Вероятно в тяхна чест всеки квадратен метър, който може да се пригоди като търговска площ, е превърнат в занаятчийско ателие, магазинче или кафене. По витрините се виждат най-различни сувенири - матрьошки, марионетки, шапки-ушанки.
Докато по-консервативните туристи обикалят бирариите и изпробват различните видове чешко пиво, търсещите приключения се насочват към друг тип атракция. В центъра на Прага има поне 5-6 магазинчета, в които се продава и дегустира абсент – високоградусовата алкохолна напитка, която дълго време е считана за опасна и водеща до пристрастяване, заради което е била забранена в голяма част от страните в Европа. Интересът към питието, наричано още „Зелената фея” заради характерния си цвят и „вълшебно” действие, се възражда през деветдесетте години на миналия век, а днес страни като Швейцария, Франция, Испания и Чехия произвеждат повече от 200 марки абсент.
Едно от най-добре заредените магазинчета за абсент се намира до катедралата „Св. Вит” в центъра на Прага. По рафтовете са подредени бутилки, различни по цвят и съдържание. Въпреки че класическият цвят на абсента е зелен, тук се виждат и питиета, оцветени в червено, синьо, черно. Предлага се абсент с канабис, с растение кока, с билки, в някои от бутилките плуват червеи или хлебарки. Процентът на алкохолно съдържание също е различен – между 40 и 80. 400-милилитрова бутилка от най-скъпия вид струва около 25-30 евро, но можеш да си купиш и за десет в по-малка разфасовка или от друга марка. Срещу 5 евро пък ти предлагат да дегустираш който искаш вид по традиционен начин. Абсентът се налива в чаша, върху която се поставя специална лъжица с процепи. В нея се слага бучка захар, напоява се с абсент и се запалва. Отгоре се изсипва ледено студена вода – неразтворимите съставки се утаяват и течността в чашата потъмнява. Остава само да отпиеш и да усетиш как духът на Зелената фея загрява тялото и ума ти.
Изглежда, че всичко се случва около емблематичното място за срещи в Прага - паметника на Св.Вацлав срещу националния музей в центъра на града. Около него се събират всякакви хора – младежи, тръгнали да обикалят нощните заведения, влюбени двойки, туристи. Освен тях тук се навъртат и проститутки, и наркопласьори, които са готови да те снабдят с всякакви субстанции. Обикновено това са негри, които щъкат навсякъде из центъра - изскачат от ъглите, пресрещат те пред заведенията, стряскат те из тесните улички. Някои от тях раздават брошури, рекламиращи клубове, и междувременно те информират с какво могат да те снабдят. Можеш да си купиш всичко – от канабис до проститутки, или да получиш информация откъде да си набавиш търсената стока. Продават качествени холандски сортове марихуана за 10 евро грама. Няма опасност да ти пробутат лоша трева, както често се случва в България. Ако купиш няколко грама, могат да те зарадват с бонус - примерно грам хашиш. В случай че дилърът не разполага с това, което търсиш, те води в бар, където предлагат всичко.
Официално в Прага няма кофишопове, но миризмата на марихуана може да те отведе на места, където хората пушат без проблем. В един от безистените до Часовниковата кула, се виждат входовете на няколко ъндърграунд заведения, от които се носи силен аромат на канабис. Влизаш в някое от кафенетата, питаш дали може да се пуши трева и доволно потриваш ръце, когато ти отговорят положително. Пушенето на марихуана явно се възприема като нещо нормално и хората не се крият параноично, когато им се прииска да свият джойнт. Популярността на канабиса в Чехия е отчетена и в доклада на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, според който чехите заемат първо място в Европа по употреба на марихуана.
Въпреки че в центъра има много полиция, никой не те закача. Полицаите в Прага са там, за да пазят, а не да ти създават неприятности. Дори и да те проверят и да те хванат с 10 грама марихуана, най-много да отнесеш глоба за нарушение, подобна на тази за неправилно паркиране.
Безгрижието обаче приключва в момента, в който минеш границата с Германия. Движението по магистралата се наблюдава с камери, а полицаите явно са особено внимателни към колите, които нямат немска или холандска регистрация. Подозрителните автомобили задължително биват отбивани от пътя и старателно обискирани. Немската полиция е безкомпромисна – могат да ти разглобят колата, само и само да намерят нещо. Хубавото е, че не те спират на място, а карат пред теб в продължение на 2-3 километра и те отвеждат в отбивка на магистралата, за да те проверят. През това време спокойно можеш да изхвърлиш двете цигари марихуана, които ти се е приискало да вземеш със себе си. Някъде тук идва и отрезвяването, че се връщаш в България, където да свиеш джойнт не е въпрос на личен избор, а престъпление, което се наказва със затвор.
